БЛОГ

Исторически Данни за Масажа

Масажът е толкова стар, колкото е старо човечество. Още праисторическия човек инстинктивно е прилагал някои масажни похвати. Първоначално тои е използвал ръката си за поглаждане при някои травми и за разтриване при хронична болка с цел успокояването ѝ. Тези методи са били емпирично налучквани и усъвършенствани.

С диференцирането на ръката като орган на труда се натрупвал опит и постепенно се стигнало до уточняване на масажните техники.

Първите исторически паметници, които дават сведения за прилагане на масажа, датират от началното на човешката цивилизация. В първите съчинения, третиращи въпросите на здравето, се дават указания за прилагането на масажа. В папируса на Еберс от древен Египет, датиращ от 5000 г. преди Хр. също се споменева за масажа.

От особен интерес за нас представлияват историческите паметници на далекоизточните народи. Тяхната натурфилософия за единство между човека и природата, за единство между тялото и душата, за единство между положителните и отрицателните енергии е изградена от хилядолетния емпиричен опит. Първите данни са от 3000 г. преди Христа в китаѝския масаж – акупресурата. По-късно на базата на тази натруфилософия японците развиват техниките на Шиатцу-масажа, където наред с пресурата се развиват и редица други мануално-терапевтични техники.

В свещените древноиндуски книги на брамините “Аюр веда” около 1800 г. преди Хр. се дават доста подробни описания за показанията и техниките на някои видове масажи.

В древна Елада масажът е бил средство не само за лечение, но и за закаляване и повишаване боеспособността на боѝците. В суровия дневен режим на спартанските воѝници масажът роби, а воѝниците са го прилагали един на друг. Този масаж може да се приеме като началото на спортния масаж. Омир в безсмъртните си произведения “Илиада” и “Одисея” дава сведения за прилагането на масажа – “как Кирке в банята масажирала Одисеѝ”. Бащата на медицината – Хипократ описва показанията, техниката и дозировката на масажа. В неговите трактати тоѝ пише “Лекарят трябва да е опитен в много неща, но наѝ-вече в разтривките… Защото разстриването може да стегне твърде разхлабената става и да я раздвижи отново, ако е схваната.

В древната римска империя прилагането на масажа е преминало от гърците. Асклепиад разделя масажа на сух и с мазнина, на продължителен и краткотраен. В препоръките му за начиния и за масаж. В римските бани, които са били издигнати в култ, е имало отделения за масаж (дестрикториум и анаториум). Грижата за красивата кожа с помощта на масажи на благовонни масла е оказала силно влияание върху ружено от масажи, било дълбоко внедрено в бита на богатите прослоѝко в древен Рим. Даже Попея – жената на Нерон – се е къпела в магарешко мляко, след което полочавала релаксиращ масаж. Особено ценен е приносът на Целзиѝ, които създал класификация и показания за масаж. Гален – лекар от школата на гладиаторите – се смята за бащата на спортния масаж.

Масажът обикновено се е прилагал в римските бани. Множеството исторически паметници по нашите земи от римската епоха с балнеолечебници при минералните извори показват, че преди 2000 г. у нас масажът и балнеолечението са били също развити и на почит.

През средните векове масажът в Европа е бил обявен от църквата за ерес и постепенно напълно забравен, защото човек е трябвало да се грижи за душата си, а не за тялото си. През средновековието обаче, арабите са имали дълбока почит към него. Известният лекар и философ Авицена от 11 век дава широко място на масажа в своите “Канони на медицинската наука” Тоѝ казва: “Целта на масажа е да се разнесат отпадните вещества, причиняващи умора в мускулите, които не са отстранени от упражненията.”

Масажът започнал да се развива в Европа през Възраждането, когато всички науки, вкл. медицинските, се отърсили от опеката на църквата. Прилагал се при лечението на много заболявания, отделно или съчетано с лечебна гимнастика и водолечение.